В тази история разказвам за живота си като баща и съпруг, който работи нощна смяна, за да издържа семейството си. Израснал съм с майка, която сама се бореше за нас, и сега се опитвам да не допусна децата ми да изпитат същата несигурност. Но докато се боря с умората и самотата на нощта, усещам как връзката ми със съпругата ми Силвия се разпада, а жертвите ми остават неразбрани.
След 25 години брак съпругът ми ме напусна заради по-млада жена. Останах сама, с разбито сърце и празен дом, но съдбата ми поднесе нова надежда там, където най-малко очаквах. Това е моята история за болката, прошката и новото начало.
Оставена сама в малко градче, аз, баба Мария, намирам утеха в градината си, докато дъщеря ми Елена живее далеч и рядко може да ме посети. През неочаквани трудности и самота, откриваме с Елена какво всъщност значи да си семейство. Тази история е за болката от разстоянието, силата на надеждата и малките чудеса, които ни сближават.
След 25 години брак съпругът ми ме напусна заради по-млада жена. Останах сама, изгубена и предадена, но съдбата ми поднесе нова възможност за щастие там, където най-малко очаквах. Това е моята история за болката, прошката и новата любов.
Казвам се Елена и животът ми е низ от търсения, разочарования и надежди. Два пъти се омъжих, но така и не намерих онова, което вярвах, че заслужавам – да бъда обичана като кралица. Днес се питам дали не съм живяла в илюзия, гонейки приказка, която не съществува.
Аз съм Мария и заедно с най-добрата ми приятелка Елена решихме да наемем къща и да я даваме под наем, за да си осигурим спокойни старини. Мислехме, че ще бъде лесно, но животът ни поднесе неочаквани изпитания, които разкриха скрити страхове, стари рани и истинската цена на приятелството. Сега се питам дали някога ще намеря отново покой в собствения си дом.
Спрях да давам пари на сина си, а той спря да ме търси. Вече повече от година не съм виждала внучката си. Чувствам се предадена и сама, след като цял живот се жертвах за семейството си.
Казвам се Елена и вече две години не съм чувала гласа на дъщеря си Мария. Всеки ден се питам къде сбърках и какво можех да направя по-добре като майка. Самотата ми тежи, но надеждата, че един ден ще се върне, все още не ме е напуснала.
Казвам се Мария и цял живот съм била до сина си Петър. След години самота и жертви, вярвах, че ще намеря утеха в неговото семейство, но ме посрещнаха с хлад и затворени врати. Сега се питам – къде свършва майчината обич и започва самотата?
Винаги съм вярвала, че ще остарея, заобиколена от децата и внуците си, но животът ме изненада с тишина и празни стаи. Болката от самотата ме накара да се съмнявам във всичко, което съм дала през годините. Един неочакван жест обаче разклати стените около сърцето ми и ми даде надежда.
Всичко започна с обещанието на сестра ми Десислава, че ще ми намери идеалния приятел. Заедно се впуснахме в нощния живот на София, но скоро разбрах, че любовта не се намира толкова лесно, колкото тя си мисли. Под натиска на баба ми Бистра и с нарастващото усещане за самота, се изправих пред истината за себе си и за това какво всъщност означава да обичаш.
Още от първия ден, когато прекрачих прага на дома на Иван, знаех, че няма да ми е лесно. Майка му, леля Станка, ме посрещна с ледена усмивка и думите: „Виж ги как са се нагласили сватовете. Възрастни хора, а се държат като петли.“ Аз бях тиха, затворена, а Иван – душата на компанията. Тази история е за битката ми да намеря себе си сред чужди очаквания и семейни интриги.
