Казвам се Димитър Колев и съм самотен баща на четири деца. Животът ми се преобърна в онази нощ, когато оставих най-големия си син, Петър, да наглежда по-малките, а всичко завърши с полиция и съд. Това е моята история за вина, семейни конфликти и вечния въпрос: какво означава да бъдеш добър родител?
Петнадесет години вярвах, че имам всичко – обичаща съпруга и прекрасна дъщеря. Но внезапното изчезване на жена ми и тежката болест на детето ми разкриха истини, които промениха живота ми завинаги. Това е моята история за предателството, самотата и безусловната любов.
В тази история разказвам за рождения си ден, когато получих ръчно изработен подарък от приятеля ми Георги – самотен баща с любов към дърводелството. Моята реакция предизвика буря от емоции и ни въвлече в дълбок конфликт, който постави под въпрос не само връзката ни, но и собствените ми ценности. Сега се чудя дали постъпих правилно и какво всъщност означава един подарък.
Като самотен баща, се стремя да осигуря на тийнейджъра си възможностите, които заслужава. Междувременно, моята 79-годишна майка настоява да живее сама в стареещия си дом в отдалечена част на България. Градчето е толкова малко, че сякаш времето е спряло.
След като съпругата на Иван неочаквано го напусна, той остана сам с трите им малки деца. Въпреки усилията си да поддържа семейството, Иван се изправя пред нарастващи предизвикателства и неясно бъдеще, докато се опитва да се справи с трудностите на самотното родителство.
Хаосът е техният постоянен спътник. Те тичат, катерят се, викат и понякога предизвикват сцени. Мъжът постоянно се намесва и се извинява на озадачените наблюдатели. Изглежда, че само той може да управлява вихъра, който създават.
Като самотен баща, отглеждащ две дъщери в тясно двустайно жилище, се боря да свържа двата края. Сега най-голямата ми дъщеря иска да напусне университета и да се премести с партньора си в нашето вече претъпкано жилище. Въпреки помощта от сестра ми, ситуацията изглежда непосилна.
