Винаги съм се чувствала в сянката на брат си, докато напрежението вкъщи не ме доведе до ръба. Вярата и молитвата се оказаха моят спасителен пояс, когато всичко друго изглеждаше изгубено. Сега се питам: дали наистина можем да простим и да намерим мир в семейството си, когато болката е толкова дълбока?