Казвам се Мария и цял живот съм живяла в малкия ни блок в Пловдив. След смъртта на съпруга ми, дъщерите ми – Ирина и Даниела – започнаха да идват само когато им трябваше нещо. Ако не беше съседката ми леля Сийка, щях да изгубя всичко, което съм градяла с години.