Животът ми се преобърна, когато съседът ми започна да ми носи подаръци и това предизвика буря у съпруга ми. Между страха да не нараня никого и желанието да запазя мира у дома, се оказах в капан от подозрения и недоизказани думи. Сега се чудя дали някога ще мога да върна доверието и спокойствието в семейството си.
В тази история разказвам за напрежението между мен и съседката ми, която поставя под въпрос грижите ми за възрастната ми баба. Преживявам вътрешна борба между дълга към семейството и усещането за неразбиране от околните. Търся съвет и подкрепа, докато се опитвам да намеря правилния път.
Аз съм Мария, живея на третия етаж в стар панелен блок в Люлин. Преди десет години животът ми се преобърна, когато от съседния апартамент започнаха да се чуват непрестанни детски викове. Тази история беляза не само мен, но и целия ни вход – и до днес се питам дали можехме да направим повече.
В този разказ споделям как след раждането на първото ми дете се сблъсках с натрапчивото любопитство на съседката баба Пенка. Вместо подкрепа, получих натиск и неразбиране, което ме принуди да защитя личното си пространство. Историята ми е за границите, страховете и силата да кажеш „стига“ дори когато всички очакват да мълчиш.
Живея в стар панелен блок в Люлин и от месеци съм въвлечена в странна ситуация – съседката ми все по-често оставя детето си при мен, сякаш съм му втора майка. В началото го приемах като помощ, но вече усещам, че ме използват, а напрежението вкъщи расте. Сега трябва да намеря сили да кажа „стига“ – но как да го направя, без да се превърна в лошата съседка?
Аз съм Елена, живея в стара кооперация в центъра на Пловдив. Преди десет години виковете на дете от апартамент 3Б разтърсиха целия ни вход и промениха живота ми завинаги. Тази история е за страха, бездействието и вината, които нося и до днес.
