Помня деня, в който тръгнах към Германия – очите на дъщеря ми Мария бяха влажни, а ръката на сина ми Иван се изплъзна от моята като разплетена нишка. Мислех, че ще съм бащата-герой, който ще ги дари със собствен дом и по-добър живот. Сега стоя пред белия вход на блока в столичния квартал ‘Младост’ и се питам как домът се превърна в чужбина, а любовта – в бездно мълчание.