Всяка Коледа, свекърите ми се появяват в дома ни без предупреждение, очаквайки разкошен празник. Прекарвам дни в подготовка, само за да бъда посрещната с критики и празни ръце. Тази година реших да отстоявам позицията си, но резултатът беше далеч от очакваното.
Преди пет години съпругът ми и аз дадохме значителна сума пари на неговите родители. Това беше голяма част от нашия авариен фонд, предназначен за бъдещия ни дом. Те се нуждаеха от тях, за да ремонтират основното си жилище. Сега съпругът ми иска да опрости дълга, но баща ми настоява за връщане.
Години наред живях в самота, далеч от семейството си, което не проявяваше интерес към мен. Но когато слуховете за завещанието ми се разпространиха, те се появиха на прага ми, жадни да получат това, което смятаха за свое. Техният внезапен интерес разкри истинските им намерения, оставяйки ме разочарована и сама.
Нашият син, Мартин, беше нашата гордост, израснал в сърцето на София. Обожавахме семейните си традиции, особено неделните ни барбекюта. Но всичко се промени, когато той се ожени за жена, която беше обсебена от здравословния начин на живот и обърна света ни с главата надолу.
Съпругът ми, Иван, необяснимо се скара с моето семейство, което доведе до пълно отчуждение. Въпреки че иначе живеем щастливо заедно, този разрив хвърля сянка върху нашия брак.
Трудно ми е да разбера защо синът ми постоянно поставя съпругата си пред собственото си семейство.
Като дете, баща ми винаги ме наричаше „Сладка грахова шушулка“. Това беше мило обръщение, което ме караше да се чувствам специална. Но с времето започнах да забелязвам напрежението в отношенията между баща ми и съпруга ми, особено когато ставаше въпрос за задачи, които той смяташе за „мъжки“.
Тя твърдеше, че е справедливо, тъй като ни бяха подкрепили по време на ремонта на дома ни. Но истината беше, че сестра ми и съпругът ѝ липсваха, когато най-много се нуждаехме от тях.
Колко зряла е тя наистина? Толкова много живот пред нея, защо бързането? И защо да създава семейство толкова рано? Някой послуша ли съветите ми? Дори не и Емилия.
Синът ми и аз винаги сме имали дистанцирани отношения. От малък, Иван беше независим дух и никога не успях да преодолея пропастта между нас. Постоянно работех, за да му осигуря всичко необходимо, след като майка му ни напусна, когато беше само на няколко години.
След десетилетие брак и появата на нашата жизнерадостна дъщеря преди четири години, аз, Марин, се оказах затрупан под тежестта на работата и семейните отговорности. Съпругата ми, Лилия, изглеждаше все по-отдалечена и претоварена от изискванията на дома ни. В опит да преодолея нарастващата пропаст между нас, започнах експеримент, без да осъзнавам необратимото въздействие, което ще има върху живота ни.
Никога не съм си представяла, че ще се озова в такава ситуация, чувствайки се толкова предадена от семейството на съпруга ми. Миналия уикенд свекърва ми свика семейна среща, за да обсъди завещанието си. Искаше всички да присъстват: нейните деца, внуци и ние, зетьовете и снахите. Това, което разкри, ме остави безмълвна и със съкрушено сърце. Съпругът ми, който винаги е бил до нея, беше напълно пренебрегнат. Това е горчиво хапче за преглъщане и не мога да се отърся от чувството за несправедливост.
