В тази история разказвам за най-тежкия момент в живота ми – когато трябваше да реша дали да изпратя майка си в старчески дом. Вярата и молитвата ми помогнаха да намеря сили и изход, когато всичко изглеждаше изгубено. Споделям болката, съмненията и малките чудеса, които промениха съдбата ни.
Светът ми се срина в един обикновен вторник, когато съпругът ми Петър ми каза, че вече не ме обича и иска да напусне мен и трите ни деца. Винаги съм вярвала, че семейството е над всичко и че дори когато любовта избледнее, родителите остават заедно заради децата. Сега се боря с болката, предателството и страха от бъдещето, докато се опитвам да запазя дома ни цял.
В тази история разказвам за болезнения сблъсък между майчина обич и разочарованието от собственото си дете. След години на жертви, синът ми Калоян се връща от Америка, но вместо благодарност, срещам само претенции и упреци. Вътрешната ми борба между желанието да помогна и усещането за несправедливост ме кара да се замисля: къде сбъркахме като родители?
В разгара на семейна криза, когато всичко изглежда загубено, трябва да намеря сили да се изправя и да действам. Въпреки че надеждата изглежда далечна, осъзнавам, че само чрез действие мога да променя съдбата си. Историята ми е за борба, любов и силата на човешкия дух.
В моменти на неочаквани сътресения, силата на мълчанието може да бъде водеща сила. След 18 години с Иван, животът ни изглеждаше идиличен. Двамата ни сина се развиваха прекрасно, а домът ни беше изпълнен със смях. Но една вечер всичко се промени, оставяйки ме да размишлявам върху мъдростта на баба ми.
