Седя на кухненската маса, ръцете ми треперят, а в ушите ми още ехти викът на майка ми: „Не съм виновна!“. За по-малко от година загубих двете си деца, докато бяха при нея – моята собствена майка, на която вярвах безрезервно. Сега трябва да избирам между гнева и болката, между справедливостта и прошката.