В тази история разказвам как загубих брат си Николай в трагичен сблъсък с полицията в София. През болка, гняв и безсилие, търся смисъл в несправедливостта, която сполетя нашето семейство. Това е моят вик за справедливост и покана към всички да се замислим докога ще мълчим.
В този разказ споделям най-болезнения момент от живота си – когато загубих дъщеря си Мария в катастрофа. Преживях гняв, отчаяние и безсънни нощи, докато не намерих сили да простя на човека, който я отне от мен. Това е моята изповед за болката, прошката и надеждата.
Седя на кухненската маса, ръцете ми треперят, а в ушите ми още ехти викът на майка ми: „Не съм виновна!“. За по-малко от година загубих двете си деца, докато бяха при нея – моята собствена майка, на която вярвах безрезервно. Сега трябва да избирам между гнева и болката, между справедливостта и прошката.
