Винаги съм вярвала, че добротата е ключът към щастието и успеха в живота. Но когато прекалената ми доброта започна да ме води към неочаквани проблеми и разочарования, осъзнах, че всичко има своите граници. Това е историята на шестима души, които научиха този урок по трудния начин.
След години на привидно щастлив брак, животът на Мария се променя, когато съпругът ѝ, Иван, започва да я изолира от семейството ѝ. Неговите непредсказуеми настроения и контролираща природа създават разрив, който изглежда невъзможен за преодоляване.
След години на упорита работа и жертви, най-накрая построих мечтания си дом в България, с надеждата да го споделя с дъщеря си и нейното семейство. Но сега, мечтата ми се разпада.
Решението ми да не организирам вечерята за Деня на благодарността тази година предизвика разрив в семейството ми. Дори най-близките ми роднини са разочаровани, а сестра ми, с която винаги сме били близки, води обвиненията срещу мен. Всичко започна, когато реших да поставя на първо място собственото си благополучие.
Винаги съм вярвал, че баща ми обича еднакво и мен, и брат ми Иван. Никога не съм си представял, че ще ме изключи от бъдещите си планове. Откакто открих тайната му, отношенията ни са напрегнати. Въпреки че сега разбирам, че не е искал да ме нарани, болката остава.
„Вижте този невероятен уред!“ похвали се брат ми пред приятелите ни по време на барбекю. „Татко ми го подари и е от най-висок клас!“ Това беше устройството за здравен мониторинг, което внимателно бях избрал за нашия възрастен баща, който се бори с диабет и сърдечни проблеми. Бях прекарал безброй часове в проучване, за да намеря най-доброто за него.
Трудно ми е да разбера защо синът ми постоянно поставя съпругата си пред собственото си семейство.
„Чувствам се изгубена,“ признава шестдесет и пет годишната госпожа Иванова, с глас, изпълнен с разочарование. „Синът ми винаги застава на страната на жена си! Каквото и да кажа, той винаги я защитава. ‘Мамо,’ настоява той, ‘Мария знае какво прави, тя не е наивна…’ Той вярва, че Мария винаги е права, дори когато тя…“
Емилия беше решена да доведе баща си, Георги, в нашия дом, въпреки напредналата му деменция. Състоянието му беше потвърдено от няколко специалисти, но Емилия остана непоколебима. Георги често изпитваше объркване и дезориентация, често се изгубваше и трябваше да го търсим. Неговото непредсказуемо поведение и случайни изблици правеха живота все по-труден.
Като възрастен, открих болезнената истина, че майка ми избра новия си съпруг пред мен. Той просто не искаше да съм наоколо. Търся съвет как да обработя това разкритие и да намеря начин да се излекувам.
– Дядо отказва да признае годеника ѝ, пренебрежително го нарича „това момче твое…“ въпреки многобройните молби за приемане. Колкото и да се опитва, сърцето му остава затворено.
След смъртта на майка ни, баща ми се ожени повторно и имаше моята полусестра, Лилия. Тя завладя семейния дом, който беше предназначен за мен. Въпреки опитите ми да го възвърна, не успях да си върна това, което по право ми принадлежеше.
