Бях на прага на нов живот, когато сестра ми остана сама с дете и без пукната пара. Семейството очакваше от мен да поема всичко, но никой не попита как се чувствам аз. Тази история е за болката, вината и трудния избор между себе си и другите.
Казвам се Халинка и съм на 61 години. През целия си живот вярвах, че семейството е най-важното, но когато най-накрая поисках помощ от сестра си, останах сама. Тази история е за болката от предателството, за границите в семейството и за това как човек може да се научи да казва „не“.
Сестра ми остана сама с дете, точно когато аз започвах новия си живот. Семейството ни се разкъса между нуждата от подкрепа и тежестта на финансовите проблеми. В тази история разказвам за болката, вината и дилемата дали да помогнеш, когато самият ти едва се държиш над водата.
