Аз съм Мария, на 55 години, и се боря да намеря място за себе си в собствения си дом, докато всяка събота и неделя домът ми се превръща в бойно поле между любовта към съпруга ми и напрежението с доведената ми дъщеря. Семейните конфликти, шумът и хаосът ме карат да се питам дали някога ще намеря хармония в това смесено семейство. Историята ми е за границите, компромисите и цената на търпението.
Казвам се Мария и на 34 години се омъжих за Петър, който вече имаше дъщеря от предишния си брак. Сблъсках се с трудностите на смесеното семейство, когато неговата вече пораснала дъщеря, Виктория, започна да изисква все повече внимание и подкрепа от баща си. Между желанието ми за собствено щастие и постоянните компромиси, започнах да се питам дали любовта е достатъчна, за да устои на бурите на миналото.
Казвам се Мария и преди четири години се омъжих за Петър, мъж с две деца от предишен брак. Доведох и моя син, Алекс, в нашето ново семейство, вярвайки, че любовта ще ни обедини. Но с времето започнах да виждам пукнатини в тази фасада – и трябваше да се изправя пред истината за човека до мен и за себе си.
Читателка на име Емилия търси съвети как да се справи с нежеланието на свекъра си да приеме нейния син от предишна връзка, докато показва обич към биологичната си внучка.
Емилия е в сериозна връзка с партньора си, Иван, от няколко години. Те споделят мечти за общо бъдеще, но Иван се колебае да формализира връзката им. След скорошен конфликт, Емилия преосмисля мястото си в живота на дъщерята на Иван.
