Винаги съм вярвала, че семейството ми ще бъде моят постоянен спътник в по-късните ми години. Живеейки само на няколко километра разстояние, никога не съм си представяла, че ще се чувствам толкова сама. Въпреки усилията ми да остана свързана, дистанцията между нас нарасна, оставяйки ме да се справям със старостта в самота.
В оживените улици на София, където темпото на живот често оставя малко място за съчувствие, млада жена на име Мария отдели момент, за да се свърже с бездомния ветеран Иван. Нейният малък жест на доброта беше посрещнат с благодарност, но това, което се разигра малко след това, беше трогателно напомняне за суровия и безпощаден свят, пред който са изправени тези без дом. Тази история изследва сложността на бездомността и мимолетната природа на надеждата в едно безразлично общество.
