Израснах в малък панелен апартамент в Люлин, където майка ми броеше всяка стотинка и спестяваше от всичко. Докато тя се опитваше да ни осигури бъдеще, аз живеех с усещането, че съм лишен от всичко нормално за едно дете. Днес, вече възрастен, се боря с гнева и болката от това детство и се питам – струваше ли си всичко това?
В тази история разказвам за мълчанието, което се настани в дома ни, когато съпругът ми Димитър реши, че трябва да оцелеем само с хляб и леща за месец. Преживяхме напрежение, страх и безсилие, докато децата ни гледаха с гладни очи, а аз се борех между желанието да запазя мира и нуждата да защитя семейството си. Това е разказ за болката от премълчаното, за тежестта на бедността и за силата да намериш гласа си, когато всичко около теб се разпада.
Още от малка майка ми броеше всяка стотинка, а аз плащах цената с мечтите и радостите си. Винаги облечена в чужди дрехи, с празна чиния на масата, се чувствах невидима и ненужна. Днес се питам: заслужаваше ли си всичко това?
