Още от първия ден, в който държах сина си Калоян на ръце, усещах, че в него има нещо необичайно. Сякаш гледах в очите на баща си, когото загубих преди години – същият поглед, същата сериозност, същата тиха мъдрост. Тази прилика разтърси цялото ни семейство и ни изправи пред стари рани, нови страхове и неочаквани надежди.