В тази история разказвам за най-тежкия момент в живота ми – когато трябваше да реша дали да изпратя майка си в старчески дом. Вярата и молитвата ми помогнаха да намеря сили и изход, когато всичко изглеждаше изгубено. Споделям болката, съмненията и малките чудеса, които промениха съдбата ни.
В този разказ споделям най-тежкия ден в живота си – денят, в който трябваше да заведа майка ми в старчески дом. Винаги съм усещал дистанцията между нас, породена от годините и различните ни светове, но никога не съм си представял, че ще се наложи да взема такова решение. Сега се питам – можех ли да постъпя по друг начин?
Седях на ръба на леглото, стиснала куфара си, докато снаха ми Ирина нервно прехождаше из стаята. Бях убедена, че ме водят в старчески дом, а сърцето ми се късаше от болка и страх. Тази история е за страха да бъдеш изоставен, за неразбирателството между поколенията и за надеждата, че любовта може да ни върне у дома.
