„Обаждат ми се всеки ден да питат как съм“ – но дали ги е грижа наистина или просто чакат наследството?

„Обаждат ми се всеки ден да питат как съм“ – но дали ги е грижа наистина или просто чакат наследството?

Казвам се Лиляна, пенсионирана учителка от Пловдив. Децата ми – Николай, Борис и Елица – рядко ме посещават, макар че често ми звънят по телефона. В тази история разказвам за самотата, съмненията и болката, които изпитвам, докато се чудя дали грижата им е истинска или просто чакат деня, в който ще си отида.

Седмица по-късно отидох сама при адвоката: Истината за децата, които се грижат за възрастните си родители само за наследството

Седмица по-късно отидох сама при адвоката: Истината за децата, които се грижат за възрастните си родители само за наследството

В разгара на лятото здравето ми се влоши рязко. Дъщеря ми и зет ми се появиха навреме, за да ме закарат в болницата, но скоро разбрах, че грижите им не са толкова безкористни. Историята ми е за предателството, самотата и трудния избор какво да оставиш след себе си.