В един обикновен български дом, аз се сблъсквам с решението на дъщеря ми да се разведе, въпреки че всички около нас виждат брака ѝ като идеален. Като майка, се боря със спомените за собствените си компромиси и с натиска на обществото, което очаква от нас да пазим фасадата на щастието. Това е моята изповед за сблъсъка между поколенията, страховете и надеждите ни.
В този разказ споделям как напуснах живота, който всички смятаха за идеален, но за мен беше клетка. Борех се с очакванията на съпруга ми Петър и неговата майка, които вярваха, че материалното осигуряване е достатъчно за щастие. Истинската свобода и щастие открих едва когато се осмелих да избера себе си и дъщеря си.
Аз съм майка, която се бори да запази семейството на дъщеря си, въпреки че тя иска развод. Вярвам, че тя не осъзнава истинското си щастие и се опитвам да я убедя да остане с мъжа си. Но дали наистина знам какво е най-добро за нея?
Силвия, израснала с баба си след загубата на майка си, се сблъсква с предизвикателствата на живота, когато среща Тодор. Въпреки че вярва, че е намерила щастието, тя открива, че истинската радост е на друго място. Историята разказва за нейните вътрешни борби и открития.
