В една нощ светът ми се срина, когато новородената ми дъщеря София спря да диша в ръцете ми. Тази нощ изпита не само вярата ми, но и брака ми, и старите семейни рани, които никога не са заздравели. Това е моята история за болката, надеждата и въпроса – може ли някога човек да прости на съдбата?
Още от първия ден, в който прекрачих прага на дома на свекърва ми, усещах, че нещо не е наред. След една бурна кавга между нас, страхът ми да остана сама с нея се превърна в ежедневие. Сега търся начин да възстановя мира в семейството и да намеря себе си сред този водовъртеж от емоции.
Казвам се Мария и след раждането на дъщеря ми Елица, животът ми се преобърна. Доверих се на непозната жена да се грижи за най-ценното ми, но нещо вътре в мен не ми даваше мира. Истината, която открих, промени всичко и ме накара да се замисля за границите на доверието и майчината интуиция.
Вече четиридесет години живея в този панелен апартамент в Люлин, където отгледах сина си и загубих съпруга си. Сега синът ми, Александър, ме моли да продам всичко и да се преместя при него в Пловдив, но всяко кътче тук пази спомени, които не мога да пусна. Моята история е борба между миналото и настоящето, любовта, загубата и парализиращия страх да започна отначало.
Всичко започна с едно обикновено пътуване с моята приятелка Мария, но една нощ в стар мотел край Пловдив промени живота ми завинаги. Открихме нещо скрито под леглото, което разтърси не само нас, но и всички, които чуха историята ни. Сега се питам – колко тайни се крият около нас, без дори да подозираме?
