Останах на улицата след развода и за първи път разбрах какво значи да нямаш къде да се върнеш.Започнах от нулата – куфари при майка ми, кредити, работа до късно и срам, който ме давеше.Реших да строя собствен дом, за да не може никой повече да ми го отнеме, но страхът не си тръгна с подписа в съда.Появи се нов мъж и вместо радост усетих паника, че пак ще се изгубя в чужди обещания.Сега се уча да обичам без да се предавам и да вярвам, без да се отказвам от себе си.