Стоях в кухнята на баща ми в „Люлин“ и стисках ключовете, докато той ми казваше, че съм се провалил и е време да се оправям сам 😶‍🌫️ Бях сигурен, че просто ме изхвърля емоционално, точно когато най-много имах нужда някой да ме види и чуе 💔 После излязоха неща за сестра ми, за кредита и за една диагноза, които объркаха всичко и ме накараха да се срамувам от част от думите си 😳 И сега още не знам дали баща ми беше жесток, или това беше неговият крив начин да ни задържи всички над водата 🤷‍♂️