На прага на шестнайсетия си рожден ден, аз – Ива, живея в дом, където думите ми се разпиляват като прах във въздуха. След смъртта на майка ми, баща ми – Петър, по-възрастен и студен, сякаш се превърна в сянка, а полусестра ми Мария е единствената ми опора. В тази история разказвам за битката си да бъда чута, да намеря себе си и да се освободя от оковите на чуждото презрение.