Всичко се срина, когато домът ни във Велико Търново трябваше да бъде продаден. Дълги години се вкопчвах в традицията и фамилната ни история, но страхът да загубя себе си ме раздели от най-близките ми. Сега стоя на кръстопът между миналото и бъдещето и се питам кое да избера.
В този разказ споделям болката и объркването, които изпитах, когато синът ми отказа да кръсти внука ми на баща ми – както повеляваше нашата семейна традиция. Преживях напрежение, сълзи и разкъсване между миналото и настоящето, докато се опитвах да разбера дали любовта към близките е по-важна от спазването на обичаите. Това е моята изповед за сблъсъка между поколенията и търсенето на прошка.
