В този разказ споделям най-болезнения ден от живота си – деня, в който загубих брат си Петър край язовира. Вината, болката и неизказаните думи ме преследват и до днес. Историята ми е за семейството, за прошката и за това как един миг може да промени всичко.
Всичко започна с един вик посред нощ, когато болката ме разкъса на две и осъзнах, че съм сама. Винаги съм вярвала, че мога да се справя с всичко сама, но тази нощ съдбата ми показа колко крехка е човешката самоувереност. Това е моята история за независимостта, гордостта и цената, която платих.
Емилия беше жизнена душа, пълна с живот и смях, докато трагичен инцидент не промени всичко. Тя беше блъсната от кола, докато караше колело към работа, оставяйки я в кома. Нейният съпруг, Михаил, я посещаваше всеки ден, държейки се за надеждата, че тя ще се събуди. Когато разбра, че ще става баща, той се изправи пред сърцераздирателното решение да кръсти сина им на жената, която обичаше и загуби.
