В този разказ ви отвеждам в детството си в Пловдив, където семейните тайни, болката и надеждата се преплитат. Връзката ми с майка ми беше белязана от неизказани думи и трагичен инцидент. През очите на сина ми преживявам всичко отново и се питам: може ли любовта наистина да излекува всичко?
Във вихъра на една бурна вечер, аз – Тихомир, срещнах Виктория, жена, чиято тишина криеше буря. Докато се опитвах да разбера нейната самота, се сблъсках с болката от миналото ѝ и собствените си страхове. Тази история е за това как любовта може да бъде и спасение, и изпитание.
В една дъждовна вечер, когато животът ми изглеждаше подреден, срещнах Виктория – жена, чиято самота беше по-дълбока от всяка тишина. Във вихъра на нашите разговори и сблъсъци, открих колко силно миналото може да държи човек в плен. Историята ми е за любовта, страховете и трудния път към прошката – към другите и към себе си.
Аз съм Мария, живея на третия етаж в стар панелен блок в Люлин. Преди десет години животът ми се преобърна, когато от съседния апартамент започнаха да се чуват непрестанни детски викове. Тази история беляза не само мен, но и целия ни вход – и до днес се питам дали можехме да направим повече.
