Стоях на стълбището пред апартамента на нашите в „Люлин“, а баща ми ме гледаше и за пръв път не викаше. 😶 Казах му неща, които бях държала в себе си с години, но после излезе истина, която обърка всичко. 💔 И до днес не знам дали съм била само жертва, или и аз съм станала човек, който отблъсква любовта. 🤷‍♀️ Сега се чудя дали изобщо има смисъл да се връщам към семейство, което никога не ме е прегръщало както трябва. 🥀