Една неочаквана и болезнена промяна ме принуди да напусна дома си и да заживея със съпруга и детето си в малката гарсониера на свекърва ми. Всеки ден се боря с напрежението, с неизказаните думи и с усещането, че вече не принадлежим никъде. Това е моята изповед за загубата на дом, достойнство и за търсенето на сила да продължа напред.
Казвам се Ивана и никога не съм вярвала, че ще бъда изправена пред избор между собствения си живот и живота на децата си. Лекарите ми казаха, че бременността с тризнаци може да ме убие, но аз избрах да се боря за всички тях. Това е моята история за смелостта, страха, семейните конфликти и какво значи да си майка в днешна България.
Винаги съм мечтала да танцувам, но животът ми се срина, когато съпругът ми ме предаде, а катастрофа ме прикова към инвалидна количка. Семейството ми се разпадна, надеждата ми угасна, но намерих сили да се изправя и да започна отначало – и да танцувам по нов начин. Това е моята история за загубата, гнева, прошката и вярата, че никога не е късно да мечтаеш отново.
