Казвам се Мартин и съм на шест. На рождения си ден реших да дам спестените си пари на съученик, който нямаше с какво да си купи нови обувки. Това мое решение отприщи вълна от доброта, която промени не само моя живот, но и този на цялото ни училище.
Казвам се Григор и никога няма да забравя деня, в който ме извикаха в училището на сина ми Тихомир. Този ден промени всичко между мен, сина ми и системата, която би трябвало да го пази. Истината, която излезе наяве, разтърси не само мен, но и цялото училище.
Аз съм Георги, баща на петнайсетгодишния Мартин. Открих, че синът ми бяга от училище и реших да го накажа, като го изпратя да работи в местната закусвалня. Тази моя постъпка разтърси цялото ни семейство и предизвика бурни реакции сред приятелите и съседите ни.
Казвам се Мария и съм майка на деветгодишната Виктория, чиито къдрици се превърнаха в причина за отхвърляне от училища. Преживяхме унижение, гняв и безсилие, но не се отказах да се боря за правото ѝ на образование. Историята ни е за болката да си различен в България и за силата на майчината любов.
Отношението на снаха ми се промени драстично, когато внукът ми започна училище. Преди това не можеха да се справят без моята помощ и тя ме наричаше „мамо“, казвайки, че съм чудесен човек. Но сега всичко е различно; вече не се нуждае от моята помощ. Дори повишава глас срещу мен и не ми позволява да виждам внука си.