Животът ми се преобърна, когато загубих съпруга си и децата му ме изгониха от нашия дом. Изправена пред предателство и бездомие, открих сила в себе си и подкрепа от неочаквани места. Това е моята история за болката, но и за надеждата и човешката доброта.
В един миг на отчаяние и решителност изхвърлих вещите на сина си през вратата и се преместих при снаха си. Семейството ми ме осъди, но не съжалявам – само че не намерих сили по-рано да се изправя срещу него. След смъртта на съпруга ми, който беше душата на дома ни, останах сама, но с времето открих сила да си върна живота.
На 63 години се влюбих отново, въпреки че всички около мен ме смятаха за наивна и смешна. След като останах вдовица, животът ми се превърна в поредица от самотни дни, докато не срещнах Петър. Тази история е за болката, предразсъдъците и надеждата, която никога не умира.
