Стоях в кухнята с мокри ръце и слушах как мъжът ми пак обещава пари и време на чужд дом, докато нашият се разпада. Опитвах се да не плача пред децата, но всяка вечер усещах как ме няма в собствения ми живот. Между мен и него се настани сянката на покойния му брат и тя започна да командва всичко. Борех се да запазя брака ни, но се чувствах като гост в семейство, което уж беше мое. Накрая трябваше да избера дали да мълча от страх или да говоря, дори да счупя нещо завинаги.