Казвам се Стефан и съм бивш военен, който след години служба остана без дом. Историята ми започва в една студена нощ на булевард „Мария Луиза“ в София, където отказах да вляза в общински приют заради нечовешките условия. Това е разказ за борбата ми с безразличието, срама и надеждата, че някой ден ще бъда чут.
В оживените улици на София, където темпото на живот често оставя малко място за съчувствие, млада жена на име Мария отдели момент, за да се свърже с бездомния ветеран Иван. Нейният малък жест на доброта беше посрещнат с благодарност, но това, което се разигра малко след това, беше трогателно напомняне за суровия и безпощаден свят, пред който са изправени тези без дом. Тази история изследва сложността на бездомността и мимолетната природа на надеждата в едно безразлично общество.
