Казвам се Мария и съм майка на три деца. Днес ще ви разкажа за най-голямата си грешка – кърмих сина си Иван до осемгодишна възраст, убедена, че правя най-доброто за него. Сега, години по-късно, се боря с вината и последствията от това решение.
Аз съм Елена, живея в стара кооперация в центъра на Пловдив. Преди десет години виковете на дете от апартамент 3Б разтърсиха целия ни вход и промениха живота ми завинаги. Тази история е за страха, бездействието и вината, които нося и до днес.
Жена се сблъсква с труден избор, след като отчуждената ѝ майка, която е била емоционално пренебрегваща по време на нейното детство, изисква финансова помощ. Историята изследва теми като вина, задължение и неразрешена семейна травма.
В забързаното ежедневие на България, натискът да изпълняваме семейните си задължения може да засенчи личните ни амбиции. Историята на Мария е трогателно изследване на конфликта между семейната лоялност и стремежа към индивидуални мечти. Израснала в малко градче с баща си и по-малкия си брат, Мария винаги е усещала тежестта на отговорността върху раменете си. Въпреки че намира любящ партньор, който я насърчава в амбициите ѝ, Мария постоянно е разкъсвана между нуждите на семейството си и собствените си желания. Това е нейното пътуване през сложностите на любовта, дълга и жертвите, които понякога ги съпътстват.
Преди десет години баща ми ми предаде ключовете на своята обичана къща. Сега неговото присъствие е постоянна сянка, и се чувствам в капан на цикъл от задължения и вина.
Сърдечен разказ за това как вярата и молитвата не бяха достатъчни, за да избягам от последствията на една съдбоносна грешка.
