Аз съм баба Мария от Пловдив. След като дъщеря ми замина за чужбина, останах да отглеждам внука си Даниел. Историята ми е за любовта, предателството и трудния избор между самотата и нуждата да бъдеш полезен.
Една сутрин, докато приготвях закуска, дъщеря ми ме помоли да гледам малкия си внук, докато тя постъпи в болница. Не подозирах, че тези няколко дни ще разкрият тайни, които ще променят представата ми за собственото ми семейство. Сега се питам дали изобщо съм познавала дъщеря си и къде сгрешихме като родители.
Всичко започна с неочакван скандал между мен и дъщеря ми, точно преди внукът ми Владо да дойде на гости. В един апартамент, твърде голям за самотата ми, бях принудена да се изправя срещу миналото, грешките си като майка и надеждата, че не е късно за прошка. Моята история е за тежките мълчания, желанието да поправя и въпроса дали любовта може да излекува стари рани.
Казвам се Виктория и съм пенсионирана счетоводителка, която отчаяно се опитва да бъде част от живота на своя внук. След като снаха ми се върна на работа, малкият Александър започна да ходи на детска градина, а аз останах на заден план. Историята ми е за болката, ревността и надеждата, че семейството може да намери път един към друг.
След загубата на съпругата си, Георги живееше сам в тясна гарсониера в центъра на София. Неговият внук, Александър, многократно молеше родителите си да помогнат на Георги да се премести в по-удобен едностаен апартамент, но молбите му бяха постоянно игнорирани.
Отношението на снаха ми се промени драстично, когато внукът ми започна училище. Преди това не можеха да се справят без моята помощ и тя ме наричаше „мамо“, казвайки, че съм чудесен човек. Но сега всичко е различно; вече не се нуждае от моята помощ. Дори повишава глас срещу мен и не ми позволява да виждам внука си.
