Казвам се Виктория и съм пенсионирана счетоводителка, която отчаяно се опитва да бъде част от живота на своя внук. След като снаха ми се върна на работа, малкият Александър започна да ходи на детска градина, а аз останах на заден план. Историята ми е за болката, ревността и надеждата, че семейството може да намери път един към друг.
След загубата на съпругата си, Георги живееше сам в тясна гарсониера в центъра на София. Неговият внук, Александър, многократно молеше родителите си да помогнат на Георги да се премести в по-удобен едностаен апартамент, но молбите му бяха постоянно игнорирани.
Отношението на снаха ми се промени драстично, когато внукът ми започна училище. Преди това не можеха да се справят без моята помощ и тя ме наричаше „мамо“, казвайки, че съм чудесен човек. Но сега всичко е различно; вече не се нуждае от моята помощ. Дори повишава глас срещу мен и не ми позволява да виждам внука си.
