На 28 години се замислям за двата най-значими дни в живота ми. Първият е рожденият ми ден, а вторият е денят, в който по-голямата ми сестра рискува всичко, за да ме спаси от автомобилна катастрофа. Нейната бърза реакция и смелост бяха единствените причини да оцелея. Това е история за неочаквани обрати и връзка, изпитана до краен предел.
В стремежа си към мимолетна страст, изоставих живота, който бях изградил със семейството си. Това, което изглеждаше като път към щастието, бързо се превърна в пътуване на съжаление и загуба.
Емилия беше жизнена душа, пълна с живот и смях, докато трагичен инцидент не промени всичко. Тя беше блъсната от кола, докато караше колело към работа, оставяйки я в кома. Нейният съпруг, Михаил, я посещаваше всеки ден, държейки се за надеждата, че тя ще се събуди. Когато разбра, че ще става баща, той се изправи пред сърцераздирателното решение да кръсти сина им на жената, която обичаше и загуби.
Маргарита и съпругът ѝ, Димитър, прекараха младостта си, изследвайки красивите пейзажи на България, водени от страстта на Димитър към фотографията. Те решиха да отложат създаването на семейство, наслаждавайки се на независимостта и красотата на света. С времето Маргарита се оказа сама в по-късните години от живота си, с живот, който ѝ напомняше за направените избори.
