След четиринадесет години отсъствие се връщам в родното си село Борово, където ме посрещат стари спомени, семейни конфликти и една неизказана любов. Срещата с хората, които оставих зад гърба си, разтърсва душата ми и ме кара да се изправя срещу собствените си страхове. Миналото се оказва по-живо от всякога и ме поставя пред избори, които не съм очаквал.
След години тежък труд в Германия се върнах в България, за да сбъдна мечтата си за дом със семейството. Но когато най-накрая построих къщата на село, синът и снаха ми отказаха да напуснат града. Останах сам, изправен пред празнотата и въпроса какво всъщност означава да си у дома.
Всичко започна с един телефонен разговор, който преобърна живота ми. Години по-късно, когато баща ми се опитва да се върне в нашето семейство, аз все още не знам дали мога да му простя. Това е моята история за болката, съмненията и търсенето на прошка.
Върнах се неочаквано от мисията си в Афганистан, изпълнен с копнеж да прегърна любимата си Мария. С букет карамфили и сърце, пълно с надежда, прекрачих прага на апартамента ѝ, но това, което видях, разби света ми. Сега се питам – заслужава ли си да вярваш на някого сляпо, когато животът те е научил да бъдеш винаги нащрек?
След 15 години брак, Иван напуска семейството си и заминава в чужбина, оставяйки жена си и децата си в България. Той се отдава на живот без отговорности, но след време осъзнава грешките си и решава да се върне. Историята разказва за неговото завръщане и опитите му да възстанови разрушените връзки.
