Казвам се Мария Георгиева и това е разказът за най-тежкия избор в живота ми: да спася себе си или моите близначки. В България, където осъждането е по-силно от съчувствието, се изправих срещу семейството си, страха и самотата. Тук споделям болката, силата и любовта, които ме преведоха през невъзможното.
Казвам се Димитър и преди седмица разбрах, че съпругата ми Мария е крила от мен сериозен здравословен проблем цели две години. Тази истина ме разтърси до основи и ме накара да се замисля за доверието, любовта и страховете, които носим в себе си. Сега се чудя как да продължа напред и дали някога ще мога да ѝ простя напълно.
Казвам се Борис и съм на десет години. Тази история е за нощта, в която животът ми се преобърна, когато трябваше да спася собствения си баща. Никога няма да забравя страха, объркването и силата, която открих в себе си.
В този разказ споделям най-трудния избор в живота си – да рискувам собствения си живот заради трите си неродени деца. Въпреки предупрежденията на лекарите и страха на семейството ми, избрах да се боря за всяко едно от тях. Това е моята история за болката, надеждата и силата на майчината любов.
В тази история разказвам за нощта, в която получих отчаяно съобщение от майка ми, че е паднала и има нужда от помощ. Преживях паника, вина и безсилие, докато се опитвах да намеря начин да ѝ помогна от разстояние. Семейните ни отношения и стари конфликти изплуваха на повърхността в най-неподходящия момент.
Те си представяха уютно бизнес начинание и възможност да се насладят на златните си години заедно. Но реалността на управлението на къща за гости беше далеч от мечтата, която си представяха.
