Една седмица преди годишнината ни, думите на свекърва ми разбиха последната ми надежда, че някога ще бъда приета в това семейство. Разказвам как се почувствах невидима в собствения си живот и как реших да си върна контрола. Дали наистина нашата роля като жени е винаги да поставяме нуждите на другите пред своите?
Казвам се Мария и една бурна вечер целият ми свят се срина, когато съпругът ми за пореден път ме попита: „Какво изобщо направи днес, освен да стоиш вкъщи?“. Това е историята за това как се раздадох напълно за семейството си, докато един ден не разпознах жената в огледалото. Минах през болка, предателство и пробуждане, за да си задам въпроса: възможно ли е да си върнеш себе си, когато всички около теб те приемат за даденост?
В един миг всичко се преобърна, когато съпругът ми, Георги, ми съобщи, че свекърва ми, баба Мария, ще се нанесе при нас, защото вече не може да живее сама. Животът ми се превърна в безкрайна грижа, сблъсък между семейните очаквания и собствените ми мечти. Това е историята за това как се опитах да намеря себе си сред българските традиции и дали имах куража да кажа „не“, когато всички очакваха да кажа „да“.
