Всичко се срина в онзи момент, когато отворих вратата и видях дъщеря си Десислава превита от болка до котлона. Спорът, който последва, ме накара да се чудя къде сме сбъркали като майки и защо позволихме да се окажем в такъв порочен кръг. Боли ме, когато виждам как Деси забравя себе си, за да угажда на чуждите очаквания, а нейният собствен свят се разпада.
Всичко се преобърна в един миг, когато съпругът ми, Димитър, ми съобщи, че свекърва ми, баба Мария, ще се нанесе при нас, защото вече не може да живее сама. Животът ми се превърна в постоянна грижа, сблъсък между семейните очаквания и собствените ми мечти. Това е историята за моята борба да намеря себе си в хватката на българските традиции и за смелостта да кажа „не“, когато всички очакваха да кажа „да“.
В един дъждовен следобед изпратих съобщение на съпруга си: „Мила, аз съм в Бургас, а децата са при мама. Прости ми и ме разбери!“. Бях стигнала до ръба – между безкрайните грижи за дома и децата, забравих коя съм. Това е моята история за бягството, вината, надеждата и въпроса: има ли изход за жените като мен?
