След бурен скандал с най-добрата ми приятелка Ева, осъзнах колко дълбоки са раните, които могат да оставят думите. Обвиненията ѝ, че съм зависима от съпруга си и нямам собствена стойност, ме накараха да се съмнявам в себе си и в избора си. Сега се чудя дали любовта и доверието са достатъчни, или трябва да се боря за собствената си независимост.
Това е моята история за борбата със свекърва ми – жена, която години наред ме унижаваше и омаловажаваше пред цялото семейство. След като дълго време търпях нейните обиди, реших да ѝ покажа, че и аз имам достойнство и няма да мълча повече. Моята постъпка не беше само заради мен, а и заради всички български снахи, които са били принудени да търпят.
Крещях вътрешно, докато гледах как най-добрата ми приятелка Мария се променя пред очите ми, погълната от новата си роля на майка. Чувствах се изоставена, невидима, докато тя се въртеше около малкия си син и забравяше за нашите спомени и мечти. Дали приятелството ни ще оцелее, или е време да се пуснем една друга?
След жесток скандал с най-добрата ми приятелка Ева, започнах да се съмнявам във всичко, което съм вярвала за брака и приятелството. Тя ме обвини, че съм прекалено зависима от съпруга си, а аз винаги съм мислела, че доверието е достатъчно. Сега се чудя дали наистина съм свободна или просто се крия зад удобството.
След жесток скандал с Ева, се чувствам предадена и объркана. Тя ме обвини, че съм прекалено зависима от съпруга си, а аз винаги съм вярвала, че доверието е по-важно от финансовата независимост. Сега се чудя – наистина ли приятелството ни беше истинско, щом една такава тема може да го разруши?
На 59 години, след като съпругът ми ме напусна заради по-млада жена, останах сама в празната ни къща. Преживях болка, срам и страх, но реших да не се предавам и да потърся подкрепа от други жени, които са минали по този път. Сега пиша това писмо с надеждата да намеря сили и да вдъхновя и други да споделят своите истории.
