Осем години съм омъжена за Петър, винаги съм била до него и семейството му, но вече не искам да бъда само домакиня. Чувствам се като пленница между очакванията на свекърва ми, зълва ми и самия Петър, докато мечтите ми бавно се разпадат. Дойде време да се запитам: къде съм аз в цялата тази история?
Никога няма да забравя онази вечер, когато нахлух в апартамента на дъщеря ми и я намерих превита от болка до печката, докато зет ми гледаше футбол. Този момент разтърси целия ми свят и ме накара да се запитам къде сбърках като майка и как позволихме на нашите дъщери да поставят себе си на последно място. Историята ми е зов към всички български майки и дъщери да прогледнат за истинските си нужди и да не се губят в сянката на чуждите очаквания.
Още с първата крачка в дома на свекърва ми в Пловдив разбрах, че животът ми няма да е същият. Абсурдната забрана да нося панталони беше само началото на битката между достойнството ми и лоялността към съпруга ми. Разказвам тази история за всички жени, които някога са били принудени да избират между собствените си принципи и чуждите правила.
