На 28 години се замислям за двата най-значими дни в живота ми. Първият е рожденият ми ден, а вторият е денят, в който по-голямата ми сестра рискува всичко, за да ме спаси от автомобилна катастрофа. Нейната бърза реакция и смелост бяха единствените причини да оцелея. Това е история за неочаквани обрати и връзка, изпитана до краен предел.
След години на пренебрежение от порасналите си деца, една майка достига до критична точка. Изправена пред самота и неглижиране, тя решава да предприеме драстични мерки, заплашвайки да продаде дома и вещите си, за да си осигури място в дом за възрастни хора. Въпреки жертвите си, молбата ѝ за помощ остава без отговор, оставяйки я да направи труден избор.
Грижата за болен член на семейството е трудна задача, особено когато той не е ваш близък роднина. В продължение на осем дълги години се посветих на грижите за майката на зет ми, жена, която едва познавах. Въпреки усилията ми, благодарност никога не беше изразена, оставяйки ме да се чувствам невидима и недооценена. Казвам се Мария.
Самотна майка в края на 40-те си години решава да вложи всичките си ресурси и енергия в бъдещето на сина си, фокусирайки се върху неговото образование и благополучие. Въпреки това, нейните добре намерени усилия не дават очакваните резултати.
