Казвам се Мария и винаги съм мечтала да имам собствен дом с мъжа ми Мартин. Родителите му, Стефка и Димитър, са заможни, но отказаха да ни помогнат с първоначалната вноска за жилищен кредит. Това е моята история за разочарованието, семейните напрежения и въпроса: какво всъщност означава истинската подкрепа в едно семейство?
Всичко започна в онази студена декемврийска вечер, когато братовата ми жена Мария ми каза в очите, че очаква да ѝ подаря апартамента си. Майка ми плачеше и ме умоляваше да не развалям семейството, а аз се разкъсвах между дълга към близките и правото си на собствен живот. Тази история е за границите, които трябва да поставим, дори когато това значи да останем сами.
Историята ми започва в деня, когато разбрах, че най-голямата болка може да дойде от собственото ти семейство. Всичко се преобърна, когато жената на брат ми започна да настоява да ѝ подаря апартамента си, а майка ми ме умоляваше със сълзи на очи да се съглася. Разкъсвах се между любовта към близките и нуждата да защитя себе си, а решението ми остави белег завинаги.
Животът ми се преобърна, когато баба ми остави апартамента си на мен, а майка ми отказа да го предаде. Изправих се пред най-тежкия избор – да се боря за правата си или да запазя мира в семейството. В тази история разкривам болката, гнева и надеждата, които ме разкъсват всеки ден.
