В нашето домакинство, което се състои от моята съпруга, двамата ни сина и мен, идеята да живеем с моя тъст е постоянен източник на напрежение. Миналите ми преживявания от съвместния живот с него бяха далеч от приятни, а мисълта за повторение на тази глава е плашеща.
Когато синът ми и съпругата му се преместиха в моя дом, за да спестят пари за бъдещето си, никога не съм си представяла, че ще се почувствам като чужденка в собственото си пространство. С натоварения график на работа от вкъщи на снаха ми, се оказах в ситуация, в която трябваше да стъпвам на пръсти, за да не бъда неудобство. След месеци на разочарование, най-накрая се изправих пред сина си, но разговорът не протече както очаквах.
Свекървата ми се премести да живее при нас и сега домът ни се е превърнал в бойно поле. С двама тийнейджъри и съпруг, напрежението е непоносимо. Как да намерим мир, когато пространството и търпението ни се изчерпват?
С променящите се семейни динамики съм изправен пред трудното решение да се преместя в споделено пространство в нашия дом. Имам нужда от съвет дали това е правилният ход.
