Горчивият вкус на годишнината

„Не мога да повярвам, че вече мина една година,“ си мислех, докато подреждах масата за вечеря. Свещите бяха запалени, а ароматът на любимото ястие на Димитър се разнасяше из апартамента. Беше нашата първа годишнина от сватбата и исках всичко да бъде перфектно. Бях подготвила специален подарък за него – ръчно изработен албум със снимки от нашите най-щастливи моменти заедно.

Докато се наслаждавах на последните приготовления, телефонът ми иззвъня. Беше Мария, майката на Димитър. Връзката ни винаги е била напрегната. Тя никога не ме прие напълно и често се намесваше в нашите отношения. „Наталия, трябва да говоря с теб,“ каза тя с онзи тон, който винаги ме караше да се чувствам малка и незначителна.

„Мария, сега не е подходящо време,“ опитах се да я отклоня учтиво. „Подготвям вечерята за годишнината ни.“

„Точно затова ти звъня,“ настоя тя. „Трябва да дойда и да поговорим. Това е важно.“

Сърцето ми се сви. Знаех, че ако откажа, ще предизвикам още по-голямо напрежение между нас. „Добре, ела,“ въздъхнах аз, опитвайки се да запазя спокойствие.

Когато Мария пристигна, усетих как напрежението в стаята се увеличава. Тя седна на дивана и ме погледна с онзи изпитателен поглед, който винаги ме караше да се чувствам като на изпит. „Наталия, трябва да знаеш нещо за Димитър,“ започна тя.

„Какво има?“ попитах аз, усещайки как сърцето ми започва да бие по-бързо.

„Той има тайни от теб,“ каза тя тихо, но с увереност.

„Какви тайни?“ настоях аз, опитвайки се да остана спокойна.

„Той все още поддържа връзка с бившата си приятелка,“ изрече Мария без колебание.

Светът около мен сякаш се завъртя. Не можех да повярвам на ушите си. „Това не може да е вярно,“ прошепнах аз, но в гласа ми прозвуча нотка на съмнение.

„Знам, че е трудно да го чуеш, но трябваше да ти кажа,“ продължи тя.

В този момент вратата се отвори и Димитър влезе вътре с усмивка на лицето си. „Здравей, любов моя! Как върви подготовката?“ попита той весело.

Погледнах го в очите и видях само искреност и любов. Но думите на Мария вече бяха посяли семето на съмнението в сърцето ми. „Димитър, трябва да поговорим,“ казах аз тихо.

Той усети напрежението и погледна към майка си. „Какво става тук?“ попита той объркано.

„Майка ти ми каза нещо… нещо важно,“ започнах аз, опитвайки се да намеря правилните думи.

„Какво ти е казала?“ попита той с тревога в гласа си.

„Че все още поддържаш връзка с бившата си,“ изрекох аз, усещайки как гласът ми трепери.

Димитър замълча за миг, а след това погледна към майка си с гняв. „Мамо, защо правиш това?“ попита той разочаровано.

Мария вдигна рамене. „Просто искам Наталия да знае истината,“ каза тя спокойно.

Димитър се обърна към мен и хвана ръцете ми. „Наталия, няма нищо между мен и нея. Да, понякога си пишем, но това е всичко. Ти си единствената жена в живота ми,“ увери ме той с искреност в очите си.

Сълзите започнаха да текат по лицето ми. Не знаех какво да мисля или какво да чувствам. Бях разкъсана между любовта към съпруга си и съмнението, което майка му беше посяла в мен.

Вечерята остана недокосната на масата. Вместо романтична вечеря, прекарахме нощта в разговори и опити да възстановим доверието помежду си. Мария си тръгна безмълвно, оставяйки ни сами с нашите мисли и чувства.

На следващата сутрин се събудих с тежест в сърцето си. Знаех, че трябва да направя избор – дали да вярвам на Димитър или на съмненията си. Но как можеш да продължиш напред, когато доверието е разклатено?

Понякога се чудя дали любовта е достатъчна, за да преодолее всички пречки. Може ли едно семе на съмнение да унищожи всичко, което сме изградили заедно?“