Тайните на близнаците: Историята на Виктория

„Не мога да повярвам, че това се случва!“ – извиках аз, докато държах двете малки ръчички в моите. Близнаците ми, Алекс и Елена, бяха всичко, което някога съм искала. На 36 години, след като дълго време се колебаех дали да стана майка, най-накрая взех решението да поема по този път сама. „Ако срещна някого, чудесно,“ казвах на приятелите си, „но няма да чакам това да се случи.“ И така, когато разбрах, че съм бременна с близнаци, радостта ми беше неописуема.

Но с радостта дойде и нещо друго. Нещо тъмно и неясно, което започна да хвърля сянка върху новия ми живот. Всичко започна няколко седмици след раждането. Първо беше само усещане – като че ли някой ме наблюдаваше. После започнах да забелязвам странни неща около дома си. Веднъж намерих вратата на апартамента леко открехната, въпреки че бях сигурна, че я заключих. Друг път открих странни бележки в пощенската си кутия – безсмислени думи и фрази, които не разбирах.

Една вечер, докато приспивах Алекс и Елена, телефонът ми звънна. Номерът беше непознат. „Виктория?“ – гласът беше мъжки и студен. „Кой е?“ – попитах аз, опитвайки се да запазя спокойствие. „Няма значение кой съм. Важно е какво знам за теб.“ Тези думи ме накараха да изтръпна. Затворих телефона и се опитах да се убедя, че това е просто лоша шега.

Но нещата не спряха дотук. Започнах да получавам съобщения на телефона си – снимки на мен и децата ми, направени отдалеч. Кой би могъл да прави това? И защо? Започнах да се чувствам като в капан в собствения си дом. Всеки шум ме караше да подскачам, всяка сянка изглеждаше подозрителна.

Една вечер, докато седях в кухнята и се опитвах да събера мислите си, майка ми, Мария, дойде на гости. „Виктория, изглеждаш изтощена,“ каза тя загрижено. „Какво става?“ Разказах й всичко – за обажданията, за бележките, за снимките. Тя ме слушаше внимателно и след това каза нещо, което ме изненада: „Може би е време да ти разкажа нещо за баща ти.“

Баща ми беше починал преди години и никога не бяхме говорили много за него. Но сега майка ми разказа история, която промени всичко. Оказа се, че баща ми е имал тайни от миналото си – връзки с хора, които не са били особено законопослушни. „Може би някой от тях те следи,“ каза тя тихо.

Тази информация ме разтърси до основи. Какво още не знаех за семейството си? И какво трябваше да направя сега? Реших да потърся помощ от полицията, но те не можаха да направят много без конкретни доказателства.

Седмици минаваха и напрежението растеше. Един ден получих писмо – този път с ясно послание: „Знам коя си и какво криеш.“ Това беше последната капка. Реших да наема частен детектив, който да разследва случая.

След няколко седмици детективът ми се обади с новини. „Виктория, мисля, че открихме нещо,“ каза той. Оказа се, че човекът зад всичко това е стар приятел на баща ми – човек, който вярвал, че баща ми му дължи нещо от миналото.

С помощта на детектива успяхме да се изправим срещу този човек и да сложим край на преследването. Но въпреки че опасността беше премахната, аз останах с много въпроси без отговори.

Докато гледах как Алекс и Елена спят спокойно в леглата си, се запитах: „Колко още тайни крие моето семейство? И как ще ги защитя от сенките на миналото?“