Когато парите разделят сърцата: Историята на Мария и Георги

„Ти сериозно ли? Отиваш на СПА уикенд в Банско, а аз дори не знаех?“ Гласът ми трепереше, докато държах телефона и гледах снимките, които ми изпрати приятелката ми Ива – Георги, моят съпруг, се усмихваше до басейна, с чаша вино в ръка. В този момент нещо в мен се счупи.

Две години бяхме женени. В началото всичко беше като по филмите – разходки по Витоша, вечери с вино и смях до късно. После дойде идеята за „финансова независимост“ – Георги гледаше някакво американско риалити и каза: „Виж ги тия хора! Всеки си има свой бюджет, няма скандали за пари, няма обиди.“ Аз се съгласих. Мислех си, че така ще сме по-щастливи, ще имаме свобода. Разделихме сметките – ток, вода, интернет – всичко наполовина. Всеки си държеше останалите пари за себе си.

В началото беше забавно. Купувах си дрехи без да се чувствам виновна, Георги си поръчваше нови части за колелото. Но с времето нещо се промени. Вечерите станаха по-тихи. Започнах да усещам как между нас се появява невидима стена.

Една вечер седяхме на масата и аз казах:
– Георги, мислиш ли да отидем някъде заедно това лято?
Той не вдигна поглед от телефона си:
– Ами… не знам. Аз вече съм си планирал една екскурзия с момчетата.
– Ами ние двамата?
– Ми… ако останат пари.

Тогава не обърнах внимание. Казах си, че е нормално – всеки има нужда от пространство. Но после започнаха да идват сметките. Аз работех като учителка в детска градина – заплатата ми стигаше едва-едва. Георги беше IT специалист – взимаше двойно повече от мен. Но правилото беше ясно: всичко наполовина.

Понякога не ми стигаха парите за храна. Срамувах се да му кажа. Вместо това започнах да взимам допълнителни часове и да се прибирам уморена до смърт. А той? Купуваше си нов телефон, излизаше с приятели, ходеше на фитнес и спасяваше „свободата“ си.

Една вечер майка ми ми звънна:
– Миме, добре ли сте с Георги? Изглеждаш уморена напоследък.
– Всичко е наред, мамо.
– Не ти вярвам. Знам те.

Не можех да ѝ кажа истината. Срамувах се – как така ще призная, че мъжът ми живее като ерген, а аз броя стотинки?

Кулминацията дойде онази събота сутрин. Събудих се и видях бележка на масата: „Заминавам за Банско с момчетата. Ще се върна в понеделник.“ Без обяснения, без покана, без нищо. Приятелката ми Ива ми прати снимки – Георги не беше с момчета, а сам в луксозен хотел.

Когато се прибра, го чаках в кухнята:
– Защо не ми каза?
– Какво да ти кажа? Това са моите пари. Имам право да ги харча както искам.
– А аз? Ние?
– Ти също можеш да правиш каквото искаш със своите пари.
– Но аз нямам толкова! Не е честно!
– Това беше уговорката ни.

Плаках цяла нощ. На следващия ден отидох при майка ми. Тя ме прегърна и каза:
– Миме, любовта не е сметкаджийство. Ако не сте заедно и в трудното, кога ще сте заедно?

Върнах се у дома и седнах срещу Георги:
– Не мога повече така. Чувствам се сама в този брак.
Той ме погледна изненадано:
– Но ти искаше свобода!
– Не такава свобода… Исках да сме екип, а не съквартиранти.

Мълчахме дълго. После той каза:
– Може би сбъркахме…

Сега стоя до прозореца и гледам как дъждът бие по стъклото. Чудя се – кога парите станаха по-важни от нас самите? Дали някога ще можем пак да бъдем истинско семейство?

А вие как мислите – може ли любовта да оцелее там, където всеки брои само своите пари?