Тайната, която разби семейството ми – Една зима, една молба, една лъжа
– Мамо, защо пак трепериш? – попитах я, докато затварях вратата след себе си. Въздухът в апартамента беше леден, а тя седеше свита на дивана, с шал около раменете и поглед, който се опитваше да избегне моя.
– Няма нищо, Цвети. Просто е студено – отвърна тихо майка ми, Мария.
Знаех, че не е само студът. От седмици усещах напрежението у дома – баща ми все по-рядко се прибираше навреме, а майка ми се затваряше в себе си. Но тази вечер нещо беше различно. Тя се поколеба, после прошепна:
– Може ли да ми помогнеш с малко пари за сметките? Не стигат…
В този момент сърцето ми се сви. Работех като учителка в детската градина и едва свързвах двата края, но не можех да откажа. Извадих последните си спестявания и ги сложих в ръката ѝ. Тя ги стисна така силно, сякаш държеше живота си.
– Благодаря ти, Цвети… – очите ѝ се напълниха със сълзи.
– Мамо, какво става? Защо татко не помага? – попитах я директно.
Тя замълча дълго. После прошепна:
– Не искам да те тревожа… Но татко ти… има проблеми.
– Какви проблеми? – настоях аз.
– Пари няма. От месеци не е получавал заплата. Фирмата му е пред фалит…
Усетих как гневът ме залива. Защо никой не ми беше казал? Защо трябваше да разбирам всичко така?
– Защо не ми казахте по-рано? – гласът ми трепереше.
– Не искахме да те натоварваме… Ти си още млада, имаш свой живот…
В този момент вратата се отвори и баща ми, Георги, влезе. Лицето му беше изморено, а очите – празни.
– Какво става тук? – попита той подозрително.
– Говорим за сметките – отвърнах студено.
Той въздъхна тежко и седна до майка ми.
– Цвети, не искахме да те въвличаме… Но положението е зле. Може би ще трябва да продадем апартамента.
– Какво?! – извиках аз. – Това е нашият дом!
Майка ми се разплака. Баща ми стисна устни и погледна настрани.
– Има още нещо… – каза той тихо. – Имам заем… голям заем. Не съм ти казвал, защото се надявах да го върна…
Почувствах се предадена. Всичко, което бях вярвала за семейството си, се разпадаше пред очите ми.
– Колко голям заем? – попитах с пресъхнало гърло.
– Двадесет хиляди лева… – прошепна той.
Майка ми се сви още повече. Аз станах и започнах да крача из стаята.
– Защо? Защо ни излъга? Защо не поиска помощ?
Той ме погледна с очи, пълни с вина.
– Срам ме беше… Мъжът трябва да се справя сам…
В този момент разбрах колко дълбоко са вкоренени старите български разбирания за чест и срам. Но на каква цена?
Следващите дни бяха кошмар. Опитвах се да намеря решение – говорих с банката, търсих допълнителна работа, дори мислех да замина за чужбина. Майка ми се затвори в себе си, а баща ми почти не говореше.
Една вечер чух как родителите ми се карат в кухнята:
– Не можеш повече да криеш от Цвети! – крещеше майка ми.
– Тя няма нужда да знае всичко! – отвръщаше баща ми.
– Вече е голяма! Тя ни помага повече от теб!
Сълзите напълниха очите ми. Не исках да слушам повече лъжи и обвинения. Влязох при тях:
– Стига! Искам истината! Какво още криете?
Майка ми ме погледна със страх.
– Има още нещо… Баща ти има дете от друга жена…
В този момент светът ми спря. Всичко се срина. Баща ми наведе глава.
– Прости ми, Цвети… Беше отдавна… Мислех, че никога няма да разбереш…
Излязох навън в студа и плаках дълго на пейката пред блока. Чувствах се предадена от най-близките си хора. Как можех да им простя? Как можех да продължа напред?
Дните минаваха тежко. Семейството ни беше разбито – майка ми не говореше с баща ми, а аз се чувствах като чужда в собствения си дом. Опитвах се да намеря сили да простя, но болката беше твърде голяма.
Сега стоя тук, сама в стаята си, и се питам: Кога една лъжа става по-страшна от истината? И може ли едно семейство да оцелее след толкова много тайни?