Казвам се Моника и никога не съм си представяла, че решението да кърмя сина си Даниел до осемгодишна възраст ще разтърси основите на моето семейство. Вярвах, че правя най-доброто за детето си, но днес се боря с вина, неразбиране и отчуждение от най-близките си хора. Това е моята изповед за болката, изборите и надеждата за прошка.
В този разказ преживявам деня, в който синът ми ме помоли да не идвам на рождения ден на внука ми. Върнах се към всички моменти и избори, които доведоха до тази болка. Сега, сама в тихия си апартамент, се питам какво всъщност означава семейството, когато любовта не е достатъчна.
Бях на детската площадка с дъщеря ми Елица, когато станах свидетел на нещо, което разтърси целия ми свят. Реакцията ми беше далеч от това, което смятах за свой характер – изгубих контрол и казах думи, които не мога да върна назад. Сега се чудя дали постъпих правилно и какво научих от този момент.
