Как да кажа на снаха си, че вече е майка, а не тийнейджърка

— Пак ли ще излизаш? — гласът ми прозвуча по-остро, отколкото исках, докато гледах как Мария си слага червило пред огледалото в коридора. Беше събота вечер, а внучката ми плачеше в другата стая. Синът ми, Даниел, беше на работа.

Мария дори не ме погледна. — Само за малко ще се видя с Гери и момичетата. Ще се върна преди полунощ.

— А бебето? — попитах тихо, опитвайки се да не избухна. — То има нужда от майка си.

Тя въздъхна и вдигна рамене. — Ти си тук, нали? Знаеш, че мога да разчитам на теб.

В този момент усетих как кръвта ми закипява. Не беше първият път. Още от първата ни среща преди две години знаех, че тази жена не е готова за семейство. Не беше въпрос на възраст — Мария беше на 24, но държанието ѝ беше като на тийнейджърка. Когато Даниел я доведе у дома за първи път, тя едва ни погледна, цялата вечер беше залепена за телефона си. Мислех си, че е просто притеснена, но с времето разбрах — просто не ѝ пукаше.

Когато забременяха, се надявах, че това ще я промени. Че ще порасне. Но нищо подобно не се случи. След раждането Мария стана още по-отдалечена. Приятелките ѝ идваха почти всяка седмица, а тя излизаше с тях по заведения и дискотеки. Бебето често оставаше при мен или при майка ѝ. Даниел работеше на две места, за да издържа семейството си, а Мария харчеше парите му за дрехи и козметика.

Опитах се да говоря с него.

— Сине, трябва да поговориш с Мария — казах му една вечер, когато се прибра уморен и със сенки под очите.

Той ме погледна умолително. — Мамо, не искам скандали. Тя е млада, ще порасне. Просто ѝ трябва време.

— А детето? — настоях аз. — Кой ще му даде време?

Даниел замълча и се прибра в стаята си.

Започнах да се чудя дали аз не съм прекалено строга. Може би времената са други? Може би младите майки днес са различни? Но когато виждах как малката плаче нощем и търси майка си, а Мария я няма, сърцето ми се късаше.

Една вечер реших да поговоря с Мария открито.

— Мария, трябва да поговорим сериозно — казах ѝ, когато останахме сами в кухнята.

Тя ме изгледа подозрително. — Пак ли ще ми четеш конско?

— Не ти чета конско. Искам само да разбереш, че вече не си сама. Имаш дете. То има нужда от теб повече от всичко друго.

Мария се засмя нервно. — Всички само това ми повтарят! Да не мислиш, че не обичам детето си? Просто не искам да загубя себе си!

— Никой не ти казва да се загубиш — отвърнах тихо. — Но трябва да намериш баланса. Не можеш да бъдеш едновременно майка и тийнейджърка.

Тя млъкна и за миг видях сълзи в очите ѝ. — Не знам дали мога… Понякога ми е толкова тежко…

Погалих я по рамото. — Всички сме минали през това. Но трябва да поискаш помощта ни, а не просто да бягаш от отговорностите.

В този момент внучката ми заплака и Мария стана рязко.

— Ще я взема — каза тя и излезе от кухнята.

За първи път я видях толкова объркана и уязвима.

След този разговор нещата леко се промениха. Мария започна да прекарва повече време с детето, но все още често излизаше вечер. Даниел продължаваше да работи много и рядко беше вкъщи. Аз бях тази, която държеше семейството им цяло.

Една вечер чух как Мария говори по телефона в стаята си:

— Не мога да дойда тази вечер… Да, знам… Просто съм уморена… Не знам дали съм добра майка…

Сърцето ми се сви. За първи път чух съмнение в гласа ѝ.

На следващия ден я поканих на кафе в хола.

— Мария, знаеш ли… Когато бях млада майка като теб, също ми беше трудно. Понякога плачех нощем от умора и страх дали ще се справя.

Тя ме погледна изненадано. — Наистина ли?

— Да — усмихнах се тъжно. — Но имах подкрепата на майка ми и свекърва ми. Те ми помогнаха да стана по-добра майка и жена.

Мария замълча дълго.

— Мислиш ли, че някога ще стана като теб? — попита тихо.

— Вярвам в теб — казах искрено. — Просто трябва да поискаш помощ и да приемеш, че вече си майка.

От този ден започнахме да говорим повече. Понякога спорим, понякога плачем заедно. Но вече виждам промяна в Мария. Виждам как се опитва да бъде по-добра майка и съпруга.

Понякога обаче се питам: Дали направих достатъчно? Дали някога ще разбере напълно какво значи да бъдеш майка? Как бихте постъпили вие на мое място?